ВЛЕЧУГИ
Вдлъбнаточелият смок достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития.
Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия-гущерница.
Вдлъбнаточел смок
Смокът мишкар достига дължина до 1,8 m, Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.
Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца.
Смок мишкар
Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България
Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.
Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.